Предадена
Нямам сили за нова любов.
Нямам сили. И даже ме плаши
мисълта. А не съм и готов -
във сърцето ми още е страшно.
Две-три рими (далеч от "добри")
не ме правят поет, а предател.
С тази болка, изплакана в стих,
неусетно разголих душата си.
Все неща, за които мълчим -
малки тайни. И други, големи,
дето пазим от чужди очи.
Най-най-тайните, най-съкровените,
ги извадих на показ. И тя...
днес със право се чувства предадена.
Наранената своя душа
аз продадох за шепа ласкателства.
Не очакваше туй и от мен.
Нали вече веднъж я прегазиха.
Омаиха я, взеха я в плен,
после
чупиха,
палиха,
рязаха...
Аз парчетата даже не знам
да събирам ли. Има ли смисъл?
Дали не е по-добре да съм сам?
Може просто да съм
тъй орисан...
26.04.2016
Свързани произведения
Comments
-
Харесах!
-
Интелигентно поднесена болка в един докосващ душата ми стих!
-
Душата е скитница. А скитникът има нужда от ласка...
Хареса ми това разголване...
-
Орисан си да пишеш...
Емоционално и чисто, хубаво! -
Хубаво си го написал.
Аз пък съм от тези, които не обичам да чета за болка... Даже и не обичам да коментирам под болка... -
Дори не съм поет чак толкова...
Написах два-три стиха - имах нужда.
А хората обичат да четат за болка,
особено, когато болката е чужда. -
Не е нито страшно, нито грях, да споделиш това, което ти тежи А дали ще си сам... само времето ще покаже.
-
Точно тази разголеност и истинност прави думите ти примамливи. А сърцето... то само избира пътя си, то ще ти покаже на къде и кога.
(лелее, колко отдавна си го писал това... двеста и първа година шегувам се, не редактирай ) -
Притежаваш способността да извадиш от себе си емоцията и да я пресъздадеш така, че всеки читател да разпознае в публикацията своите най-съкровени съмнения. Това е Изкуството. На Словото. Това познавам, това адмирирам, а Теб- Теб желая здраве и каквото Ти е потребно.... Благодаря за Поезията.
-
Великолепно!
-
Наистина ми хареса!
-
Ще се върна тук...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
