Nov 16, 2016, 12:28 PM

Предадохме Всевишния 

  Poetry » Phylosophy
447 0 1
И тази нощ лицето Му гори,
ядосахме Всевишния в безкрая.
Щом погубихме човешките души,
едни души от детската ни памет.
Сега си носим вътрешно смъртта,
а тя до кокал ни изгаря.
Как запалихме небето си в Съня,
не можейки от себе си да бягаме.
И тази нощ сърцето Му кърви,
предадохме Всевишния от Рая.
Като грешници към Ада си вървим,
а връщане от него няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз All rights reserved.

Random works
: ??:??