Предателите нямат имена
В мастилено-безлунна тиха нощ,
по-черна и от чашата с мавруд,
във пазвата си скътал остър нож,
до мен ще спре навярно моя Брут.
Ще бъде с образ на приятел стар,
с когото сме делили хляб и сол,
и аз, като един добър другар,
ще му предложа вино, хляб и стол.
Но той едва ли ще подгъне крак,
на масата да седне редом с мен.
Ще чака неспокоен онзи знак,
след който на кинжала ще е в плен...
Наясно съм, че няма да е пръв -
страхът върху челото му е с ръб...
Едва когато бликне мойта кръв,
той сигурно ще ме прониже в гръб.
Банално скучен и познат етюд,
датиращ от далечни времена,
и, всъщност, името му не е Брут -
предателите нямат имена...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е!Повече от чуждото предателство боли само когато предадеш сам себе си.Весели празници!
-
Стига сте се джафкали, бе ей!
Антоан, аз ли да ти обяснявам- всички са потенциални предатели, а нямат имена, защото след предателството са толкова забравени, че не им се помнят имената, което е по- добро решение от отмъщението. И за което трябва да надрастеш някои неща в себе си... А за това се иска висок дух и сърце. Направи си изводите!
Успех и на двама ви!
Поздравления за този стих, Димитре! -
Определено те 'апе кучето, драги ми празнодумецо, бегай си пиши тирадите на друго място, не че ми пречиш, просто не си си намерил пирон да си закачиш шапката... ако се досещаш...
-
Антоане, много си неадекватен... и като писач и като четец... но пък си вярваш...
Кой разбрал - разбрал, кака се ожени
-
дано нямаш конкретен повод за пишеш това!!
-
Добре! Поздрав!
-
" Ще бъде с образ на приятел стар,
с когото сме делили хляб и сол,
и аз, като един добър другар,
ще му предложа вино, хляб и стол."
Стих, голям като живота. Браво, Мите! -
Мите... това, което си написал е много повече от поезия!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
