Не искам капчица внимание,
макар и да съм просякиня за любов...
Безбожно днес е моето страдание,
отрупано с трагедията на болезнен послеслов...
Не искам "правоверци" повече да слушам...
Лъжите им раняват, като зверове!
Как смеят да ме карат да се вслушам
във техните измамни редове?!
Не искам да живея със сърцето,
което се строши - разбито за пореден път
и дращеше гръмовно по небцето -
копнеещо да лапне моя женски кът...
Не искам и очите пълноводни,
които служат само за отток
на притоците стари, главоломни,
блуждаещи по билото на речния порок...
© Симона Гълъбова All rights reserved.