Защо ли плача аз сама?
Защо потънала в тъга съм?
Защо ли плача в самота,
а теб те няма, аз сама съм!
Ти си с другата, аз зная,
но защо обичам те сега.
И повтарям си "това е краят",
но дали ще издържа така?
Ти си с нея и какво?
Приятелството ни разби?
Но аз зная само едно,
тя сломена пред мен ще се яви!
Ще моли тя за прошка, но уви,
сърцето ми не ще сломи,
измяната не ще простя,
дори и на приятелката си "добра"!
© Невена Борисова All rights reserved.
Поздравления!!!Прекрасен стих, макар и тъжен!!!