Има го. С нас живее.
Изречено е, без да знаем.
После идва казаната дума-
по-тежка от куршуми,
дълго шепне:
- Чу ме! Внимание не ми обърна!
Късно лампичката светна.
След години.
Много късно. Всичко е в тръни.
Трябва ни вълшебство.
Детството да върне-
две тичащи хлапета
с мръсни, босички крачета.
В танца пак да ме настъпиш,
на хорото да се вихриш.
После на краката ти да легна
и да ме повдигнеш. В небесата.
Да поема сила
и да се завърна!
Да разчистя. Мразя тръни и бодили!
Пазете здравето си! Пазете тялото си - ръцете, краката! Лампичката свети!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
The work is a contestant:
Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »