Чакам сняг, но уви, само мокри листа и разкалян,
тъжен двор, и проплаква капчукът безгласно едва,
леден вятър вечерен сърдито нанейде търкаля
сноп отскубната ядно от него и мъртва трева.
Хризантемите мои, довчера прекрасни принцеси,
днес са сиви, опърпани. Нямат душица и цвят.
Снежен ангеле, бял, закъсняваш отдавна, къде си?
Вече искат в прегръдката твоя те сладко да спят.
И врабците стоят попретръпнали в калната локва,
и кварталът се гуши под димна завеса сега.
В своя сън неспокоен и псето внезапно подскоква...
Утре, просто предчувства, нечуто ще дойде снега.