Предчувствие за есен...
Щом Слънцето на дъжд прежуря
и Есента в горите кани-
извива вятър с дъх на буря
подгонил облачни кервани...
Красиво е, великолепно,
молитви шепна полугласно,
че тъжно е, че мимолетно
е- всичко в Есента прекрасно!...
Макар да е далеко още,
в мъгла оттатък хоризонта,
тя жегата разрежда нощем
и за илюзии напомня...
А някак тъжно и щурците
се вписват в образа комплексен
на есента, и във тревите
все стържат със инстинкт рефлексен.
И спомних си за други есени
отминали със листопада,
и те преминаха понесени
край мен във тъжна кавалкада.
Да, зная, Времето не може
щом минало е- да се върне,
сезоните си да отложи,
посоката си да обърне!...
... Едно момиче ми подава
букетче свежи хризантеми
и в есенна самозабрава
потъвам в шеметно безвремие...
А то във есента лудува,
увлякло вятърът в страстта си...
А облакът го изревнува
и с дъжд внезапен го накваси...
... Но буря в залеза проблясва
с далечна мълния безмълвна
в мъгла и Слънцето угасва-
картината да бъде пълна...
Коста Качев,
08.09.2015.
© Коста Качев All rights reserved.
В последните два куплета усетих есента и като сезон в човешкия живот.
Може би затова винаги носи тъга...