Aug 24, 2008, 5:49 PM

Предчувствие за есенна немилост... 

  Poetry » Other
812 0 25
 

Умира лятото. В очите на цветята -

задъхана молитва за дъждовност.       

А слънцето е все така с превратно

разбиране за топла безгреховност.

 

Умира лятото. Във стъпките по плажа.

В черупките на мъртвото пространство -

между  вълна и бряг, недоизказани

потъват  разноликите очаквания.

 

Умира лятото. И жегата във въздуха

разстила се под сенките на птиците.

Превръща във посоки за пътуване

жигосващите погледи в зениците.

 

Умира лятото. И някак неусетно

нахлува суховей във отношенията.

Мълчание, безкрайно преднамерено,

подготвя срещата със неизбежното.

 

А още не вали. И е горещо. Стенещо.

А лятото умира от обидата. Отива си.

Размахва  най-нахално във небето си

предчувствие за есенна немилост...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??