Кокичета облякоха белите си рокли,
в небето се прокрадна синева.
Слънцето се заоглежда в дъждовните локви,
връхна дреха наметна и тръгна си мойта тъга.
Зимата се сърдеше – не и се тръгваше,
фучеше, ветровете викаше на помощ,
но стръкчета зелени земята набождаха,
глави надигаха, събудени след дълга нощ.
И в мойто сърце крехки стъбълца избуяха,
посяла бях малко надежда и семенце радост –
помилва ги слънцето, топлия вятър
и замириса на пролет, живот и на младост. ...