От риданията на небето
безброй сълзи към тебе падат.
И само някакви поети
в словата неразбрани страдат.
А ти ни даваш всичко свое:
раждаш и до смърт отглеждаш.
Хълма заприлича на усое!
Но още дишаме с надежда...
А може би, отровена и жадна,
ще въздъхнеш уморена!?
И поетите с възхита хладна,
ще мечтаят за друга Вселена...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up