Изгубих си пантофката на Пепеляшка.
Затичах боса по брега.
Морето – приказна каляска,
вълната – фея розова в нощта.
Звездите – мънички фенери,
осветяват пясъчни недра.
Пределна точка – любов в безкрая,
очаква порцеланова тъга.
И в миг затишие, сигнал подала.
Препуска черна грива в тишина,
оседлана от вдовица-бяла,
тръгнали към бездната на вечността. ...