Предесенно

Sep 15, 2009, 11:47 AM

Poetry » Phylosophy

1071 0 5

ПРЕДЕСЕННО
На Александра
В една сутрин, додето още лепнел сънят
над очите ни уморени,
тихомълком ятата се впуснали в път
и от жиците излетели.
Нито вик в утринта, нито плясък с крила.
Само Слънцето ги видяло.
И над жиците легнала самота,
тишина - като смърт натежала.
И, потънали в нея, като слепи деца
ще се лутаме и ще зъзнем, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Предесенно

Want to read more?

Random works