Преди

May 29, 2012, 9:47 PM

Poetry » Love

568 0 0

Опитвам да си спомня за преди,

за времето със теб, как рисувахме мечти.
Опитвам се, но уви, споменът не се завръща

и силно ме боли…

Боли. Душата ми изгаря в мъки

и няма ни лек, и ни покой.

Убих. Убих се да се върнеш

и пак да бъдеш само мой.

Живях. Обичах. А после Смърт.

Това остана, след като си тръгна ти,

светът ми - сив и чер е вън градът,

а в душата буря от сълзи ехти.

Please sign in with your account so you can comment and vote.