Feb 17, 2020, 8:52 AM
Преди да бъда
Вземи я, любовта не е присъда!
Не нóси пръстени с гравиран страх.
Преди за корените сок да бъда,
до удар на сърце те пожелах.
Желах те дълго в тъжен дъжд, прегърнат
от птичите очи... Ще съм трева.
И сърп на лунна сянка ще обърна,
преди да бъда пролет в синева.
Към тази синева катеря стълба,
преди да бъда огън от памук,
по дланите ти в сладостта покълнал,
а вятърът разпалва ме напук.
Ах този вятър, мене ли засява?...
под облаци от люляк да цъфтя.
Не, няма нужда да се притесняваш,
след осмото небе ще отлетя!
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви, Иво и Милена!
-
Красота!
-
Прекрасен стих,Ина !!! Насладих му се !!!!
-
Благодаря ви Светлана и Албена!
-
Направо съм на седмото небе!!!
-
Ще се лети, ако са останали някакви пера... благодаря, Елка! "Красотата ще спаси света" (Достоевски), но и светът трябва да се погрижи за нея
Поздрави, Силве! -
Красиво е, Краси!
-
Там вече така си ударил през просото, Васко, че нямаш никакви спомени Благодаря ти!
-
А деветото небе... къде го забрави!
-
Светле, Наде, Пепи, Дени, Ирина, Вили и Геновева, благодаря ви! Стихът го написах с удоволствие и има сантиментална стойност за мен, благодаря за отношението. Майсторе, благодаря ти за вниманието - изненадах се приятно, хубаво е човек да знае, когато се е справил добре!
-
Лети, Краси, не спирай!
-
Дано всеки да преживее такава любов, за да бъде....!
-
Изживейте си седмото с пълна сила, а за осмото после ще му мислите 🌌
Много хубаво! -
Много хубаво, Краси.
-
Прекрасно!
-
Прекрасно любовно признание, Краси... 🌹
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
преди да бъда огън от памук,
по дланите ти в сладостта покълнал,
а вятърът разпалва ме напук. Думи, думи, много думи без смисъл. И всички се ахват от възхвала. Божичко какво лицемерие!