Преди да се събудя, ще вали –
блажено, утоляващо и нежно
и къщата с чувствителни ъгли
в съня ще се окръгли от надежда.
Изгубеното няма да е вик,
прелялото ще бъде съвършено,
а в локвите един щастлив лирик
ще шляпа по момчешки вдъхновено.
Под звуците на босите пети
затегнатите възли ще се късат
и няколко забравени мечти
ще минат между капките на пръсти.
Ще грейнат в уморените очи
и буйно през съня им ще препуснат,
а радостният дъжд ще заличи
солта върху пресъхналите устни.
Когато се събудя, ще съм сал,
спасително въже и водорасло,
а ти ще си щастливо оцелял,
защото всеки дъжд е и... опасен.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.