liviq (Здравка Бонева)
142 828
Jan 20, 2009, 7:51 AM

Преди да си тръгнеш, обичах така да вали 

  Poetry » Love
603 0 9
Нечакан дъждът заваля
в този уж безоблачен ден,
небето изведнъж притъмня,
мъгла се спусна над мен.


Капките дъжд ми навяха тъга,
и заплака душата, сиротната.
Протягах нагоре  ръце,
за молитва, дъждът вече да спре.


Небето молитвата моя не чу,
и зловещо продължи да гърми.
Безсилна, отпуснах   ръце,
ала ярост кипеше в моето сърце.


Като обезумяла затанцувах с дъжда,
крещях и отмивах своята самотност.
Преди да си тръгнеш, обичах така да вали,
сгушена в теб, а дъждът да ни мокри.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Толкова хубаво си го написала...че чак ти се иска да е дъждовно и някой да те гушне ! Поздрави !
  • Обещаващо е!Публикувай и други!
  • Смеш, не сме се родили научени, и аз не се срамувам , за това е тук и този стих.Поздрави на всички!
  • Когао Той си тръгва, и да не вали, пак е мрачно и тъжно...
    Поздрав, Здравка!
  • Силен,тъжен стих!Радвам се ,че не е писан сега.
  • "... един от първите ми стихове" ... това оправдава ... ако щеш вярвай щях да питам - не пишеш от вчера очаква се повече от теб ... 3... защото ми хареса това -"Преди да си тръгнеш, обичах така да вали"... и очаквах повече от финалният стих ... ама ...тц
  • Браво!
  • Благодаря ти, Танче.Оправих го.Това е един от първите ми стихове.
  • Силно е, Здравче!
    Смо едно предложение, замени местоименията "Своите", с други думички, за да се избегне повторението!
    Поздрав!
Random works
: ??:??