Във мрака е плътно, тръпчиво и топло
и котки в очите ми хищно ловуват.
Луни се търкалят пияни по покрива.
А хората долу болят. Или псуват.
Не вярвам във нищо, когато те няма.
И режа на залъци тихото в парка,
преди да си тръгна - заситено няма.
Преди да се спъна в ограда от фарове.
Не сме ли наивни, страхливи и луди?
И как да пораснеш, когато е тясно?
Мечтите окапват със млечните зъби.
И спим във кутии от картонено щастие, ...