Желание.
Амбиция ти бях.
Глупачката,
която ти се върза.
А после грях.
Ах, сладък грях.
И чувствата измръзнаха.
Болка. И тъга.
Агресия.
Сама.
Като дете объркана.
Любовта ми ти крепеше я.
Сега я няма.
Сега съм необвързана.
Копнеж.
По теб.
За твоите думи.
Сладки, ласкави.
Лъжливи.
Но аз им вярвах!
До безумие.
Та те ме правеха щастлива.
Не ме убивай.
Моля те.
Боли ме,
но далеч бъди.
Казват, че очи,
които ти не виждаш,
се забравяли.
Дали?
Но аз не съм те виждала
от много време...
Май вече
приближи година.
Свикнах, че те няма.
Но не те забравих!
Не те обичам.
Не.
Не те и мразя.
Не чувствам даже безразличие.
Не знам какво си ти за мен.
Но ето, пак за теб си мисля.
Защо?
Не искам.
Аз простих ти.
Простих ти...
За всичко.
За всяка дума.
За всяка лъжа.
Простих и на себе си.
На очите. Сърцето.
На разума.
И уж всичко е правилно,
уж не греша.
А боли ме отляво.
Всяка нощ
преди да заспя.
© Мария Атанасова All rights reserved.