Една жена стои сама
в студената прегръдка на нощта.
Стои и си мисли, как всичко се превърна в тъга.
Как всичко се промени.
Как от щастливото дете
остана само нараненото и разбито сърце.
Как всичко хубаво си замина
и в пепел всичко се превърна.
Как до вчера тя лягаше с мисълта,
че ще го прегърне и целуне за довиждане на сутринта.
А сега тя без мисли и от умора заспива.
Как преди с усмивка до любимия се събуждаше ...