Пореден спомен и поредна вечер...
Последна вечер, след последен ден,
Не виждам нищо – близо и далече,
коварно тъмна е нощта за мен...
Пречупен лъч, отминал спомен,
за утрото, а то е тъй далеч.
Очаквам го като храна – котак бездомен,
Защото то единствена надежда е за мен!...© Борислав Ангелов All rights reserved.