Дочувам тътена от онзи влак,
със който ще си тръгна от перона,
а ти ще ме изпратиш. Няма как
две-три сълзи, нахални, ще изгониш
забърсвайки ги с вехтия ръкав.
Животът, този щур хлапак,
си поигра със двама ни на жмичка,
а после, заподскачал на „куц крак“,
търкулна в пръстените ни панички
надежда нова - залък клисав хляб.
Къде ли ме отвежда моят влак;
в коя ли друга ти видя Жената; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up