Преди първия сняг

Jan 6, 2013, 7:22 PM

Poetry » Other

436 0 2

Снегът все още размишлява

дали да ни обвие в бяло,

дали невинност заслужаваме

във битието оскотяло.

Той може да дари копнежи,

надеждите ни да събуди,

с любов и закъсняла нежност

трогателно да ни учуди.

Снегът обаче все се бави

и кара ни да го мечтаем.

Навярно пак ще ни остави

виновни дълго да се каем.

Да молим прошка и утеха,

да искаме да сме безгрешни

и снежната му бяла дреха

да пожелаем безутешно.

Да, чак тогава ще ни радва

покоят кротък в белотата.

Невинността му ще изстрадаме

и ще познаем чистотата.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Човек (Анна Станоева)

2013-01-08T11:17:39+02:00

Дам... такава е тази зима, но ето, че навън вече е бяла приказка
nikkollina (Скорпионка)

2013-01-06T19:48:20+02:00

Удоволствие е да те чета!Поздрави,Нина!