Aug 10, 2005, 9:06 AM

Преди смъртта 

  Poetry
1431 0 2
В един момент ти спираш да усещаш
да искаш,да мечтаеш и да бъдеш нещо,
да съществуваш,дишаш или да ридаеш,
да се усмихваш...
                         А защо не знаеш!

Пред тебе всичко бавно губи смисъл-
каквото искал си го казал,ако не-си писал
писма любовни;искаш да ти е простено-
странно желание от смърт родено.

Съзнаваш-тялото било е сцена,
сърцето писало сценария-поема,
душата бе умела в таз пиеса,
но вече спуска се финалната завеса.

И всички чувства ти събираш-дъх последен!
Светът е топло място,ала ти си леден.
Последно 'сбогом'-после идва края-
пред теб е пътят,водещ те към рая...

© Дени All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ами така го почувствах една вечер и си помислих,какво ли ще излезе...
    то взе,че излезе
  • Много добре написано,но не ли рано за такива мисли
Random works
: ??:??