Предизборни напеви
Под априлското небе
време изборно дойде –
скачат стари тарикати
за аванта кандидати...
А авантата добре
знае се, че е море –
тъй вълшебна и безкрайна,
с перспективата омайна...
Всеки прави се на нов
за народната любов,
а в предизборните кризи
крие сам кирливи ризи...
Син на Дявола в игра -
(и́ли може дъщеря!)
заблуждаваща народа
в същностната му порода.
А народа тъй добре
ги нарича „мекере́“ –
„преоблякъл се Илия,
пък погледнал се – пак в тия“...
Който и да изберат
ще е тоз народ – нерад...
Но в словесната помия
всеки истината крие...
Като дяволска шега
сякаш беше до сега:
цялата им „демокрация“
със фасадна декорация!...
Понатрупали килца́
ходят в сгърчени селца́
и с дебелите си форми
им разправят за „реформи“...
А известно е, че сит
понадебелял, честит,
сам на гладния не вярва
и за него сопа трябва.
Но народа заблуден,
медийно „ограмотен“
много лесно се подлъгва
и след тях отново тръгва!...
...Времето се извъртя́
тръпне родната земя,
че се избори задават –
лъжат, мажат, обещават!...
Най-кресливите са пак
първи вдигнали байрак
и накрая в парламента
пълно с депутати – мента...
После там ще продължи
с логорея и лъжи́ –
„всички заедно грешиха“,
но отново се вредиха...
* * * * * * *
Замечтаеш в пълнолуние –
виждаш „старите муцуни".
Във поредната лотария –
Бо́же, опази България!...
15.02.2021.
© Коста Качев All rights reserved.
и за него сопа трябва."
Сопа трябва, но уви, и ръка да я държи.
Но ръцете са заети, с навичните табиети -
най- послушно козируване И безсмислено гласуване.