Политици... Фанатици... Астматици... Логоретици...
Какво ли по-добре описва тези хора?
Говоря с презрение, скрепено с отвращение,
за тези, които убиха България.
Подпалиха надеждите за светлото ни утро!
Забравиха за Балтов – наритан бе от мутри!
Какво ли се случи със сестрите Белнейски?!
Навярно са потънали в гори тилилейски...
След сцена ужасна отиде си Ани!
Остави в сърцата на хората рани,
и в празни очи да се стича скръбта,
и в черни сърца да живее смъртта.
Страха да ги гложди и денем, и нощем,
да плачат неспирно над гаснещи свещи.
Зловещата песен да пее смъртта,
на няколко метра надолу в пръстта.
А другите плачат от горе надолу,
добре, че се пазя във къща от слово.
Навън се развиват предизборни страсти.
Ужасно! Готви се за време ,,прекрасно''!
© Димитър Драганов All rights reserved.
Поздравявам те за верния поглед към политическата реалност в страната.
Харесах стиха ти и оцених.