Дали пък ще се уморя да търся,
дали пък ще се уморя да вярвам…
Не очаквай да подгъна колене.
Напук, изправена ще си остана,
че майка съм на горди синове -
аз зная как отглеждат се мъже.
Наивна или не, ще устоя
и то - на собствената си Земя.
Ще я ора и семена ще пръскам,
деца ще раждам, песни ще им пея.
Корените са ми в най-дълбокото,
затуй изправена ще оцелея.
© Росица Танчева All rights reserved.