Предколедна молитва
ПРЕДКОЛЕДНА МОЛИТВА
Прозорецът е мокър след дъжда.
И ситна мрежа безпризорни капки
пленява декемврийската дъга –
в дифракция и стих на светлината.
В ръждива плетка, сбъркало реда,
провеси паячето златна люспа.
Дори за миг махалото не спря –
секундите раздяла не пропусна.
Нетраен дъх по пътя очерта
оковите на зимната въздишка.
Край мен се стели тиха вечерта.
Но с думи как тъгата да опиша?
В последния квартален магазин
отдавна не очакват купувачи.
Бакалинът сумти и сам-самин
над чашата си с лайка е вторачен.
Под сметката, написана с молив,
остават само минуси и нули.
След липсите, побрани в чер курсив,
една след друга рухват всички кули.
И в празничната приказка в снега
туптят сърца, иззидани от камъни.
Дано не доживея до мига –
душите ни да се обложат с данъци.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми! Колкото земно до човек, толкова и възвишено в чувствата му!
-
Видимо е, Деничке, виждала съм го
-
Прекрасно, Вале! Данъци на душата, на съдбата, на общественото мнение имат само онези, които бързат да си ги предплатят.
Поздравления, мила! -
Нетраен дъх по пътя очерта
оковите на зимната въздишка.
!! -
Благодаря, Валка
-
Добре си ми дошла, Златна.
-
Единственото с което идваме на този свят са душите ни, и пак единствено с тях си тръгваме оттук. Другото е суета! Но Истината е, че ако предадем и душите си, нищо от нас не остава. Чудесно стихотворение.
-
Харесах стихотворението ти, Валюша!
-
Натам върви, Валери, имам кладенец в двора, той е сух, нещо излезе някаква наредба, че трябвало да го регистрирам - ако дойдат на проверка, ще им позволя да извадят 10 кубика на ден да полеят градината
П.П. Не бих път до общината да го регистрирам -
Както върви, в най-скоро време ще измъдрят данък и за въздуха, който дишаме.
Прекрасна творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
