Dec 19, 2019, 10:21 AM

Предколедно 

  Poetry » Other
666 1 2

 

Няма от страх да заплаче Мария до яслата сламена. 
В утробата свята все още животът безценен кълнѝ...
Не, тя - болката плачеше скрита в крайпътните камъни.
Влъхва най-стар към Витлеем посоката своя смени...

 

Бледа очакваше Девата трудният час благославян от Бога
за своята (най-женската) мъка с най-чист Благослов .
За миг се отменяше грях след присъдата толкова строга.
Този миг на Рождение беше...  Миг на най-светла Любов...

 

Тя с детският плач тихи молитви в небето смълчано издигна.
Мигом камбаните звъннаха в нощният мир да възпеят Христа.
Чакаха всички... А мъдреците най-после пристигнаха
да коленичат пред Господ, предречен от ярката нощна звезда.

 

Прясната слама бе първата спирка на злоба.Ухаеше чисто...
Пое я детето. И тръгна оттам всъщност пътят негов към стръмният връх...
Първата глътка засука от мляко отровно, а трън се разлисти
венецът от кърви да сплища над мрака, потънал във мъх...

 

Бийте камбаните в черквата!!! Пламна в кандилото пламък.
Мария роди младенеца обречен на гибел от нас да пребъдем нали!?
Уж в храма се молим, а вътрешно всички по-твърди от камък
за утре обмисляме как да започнем деня си със помисли зли...

 

Но някак смирено ще дойде със празника светъл доброто.
То е невидимо. То е прощаващо. То е, чрез Него сред нас...
Аз свеждам до пода главата си!!! Нека изчезне завинаги злото!!!
Не бебе се ражда, а бъдеще благо за всички в заветният коледен час.

 

Мими Иванова

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??