Предколедно
Не ми се пише тъжен стих...
Очаквам коледният дух да ме споходи.
Но как? Кварталът ни, безумно тих, мъглив,
е заприличал на неизлечимо болен...
Витрините - очи без светлина
и лъкатушещи безлики силуети.
Довчера златни, днес - прогнилите листа,
постилат хлъзгави пътеки.
В прегръдка куче с котка… в симбиоза
допълват сивия квартален амбиент.
Да се прегърнат, могат ли го хората?
Да пробваме не струва даже цент!
Как искам да напиша светъл стих,
а не в минор от зимна партитура!
В душата като бъдник да гори
вълшебството на Коледното чудо!
Да грейнат празнично витрините.
(след дълъг мрак ценим ли светлината?)
Неволите завинаги да са отминали,
да преоткриваме във ближни топлината!
Предколедно светът премръзнал
да стопли и сърцата, и душите!
Да си го пожелаем,… пък знае ли човек?
По Коледа се сбъдвали мечтите!
© Даниела Виткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много тъжно предколедно... Но по Коледа стават чудеса!
Пожелаваме си го!
Дани... -
И аз си го пожелавам, Дани:
"В душата като бъдник да гори
вълшебството на Коледното чудо!"
Нищо, че е тъжно стихотворението ти, отговаря на настроението на обществото ни и му е като огледало. Дано с наближаването на празника душите ни станат по-светли и празнични! -
❤️ Тони, сигурна съм, че в София има все пак коледен пулс. И така е редно, поне в тази част на годината. Аз се чудя как все още имам вдъхновение да пиша. Затова пиша това, което виждам и чувствам. И не е весело... Чудя се дали с един самолетен билет да не реша персонално проблема, поне за празниците. 🙂 Благодаря ти най-сърдечно, мила Тони. Наближават Коледните празници, нека са светли за теб. Благодаря ти много!🥰❤
❤️Лина, от сърце ти пожелавам да са светли Коледните празници и на теб! Благодаря ти за поставянето на стиха ми в "любими!🌹
❤️ Пепи, очите виждат, ръката пише
Нека да си пожелаем такива промени, които да ни вдъхновяват за по-ведри стихове! 🌹
❤️ Блу, с цялото си сърце! Всеки заслужава по-добри делници и празници!🌹
❤️ Мини, благодаря ти за топлите думи! Оставаме с надежда! И ... няма да бездействаме - с дума, с жест, с перо, кой както може! 🌹 -
И аз го пожелавам от сърце, дано станат по - добри и по - щастливи хората! Хубав стих, Дани с надежда, за чудеса!
-
Да си го пожелаем!
-
Дани!🎄реалистичен и хубав стих! Друго, освен да си го пожелаем, не ни е останало. Поздравления за стиха!
-
Пожелавам си го. Поздрави!
-
Мила Вили, как няма да има тъга? Не зная, в големите градове съм сигурна, че е различно. Но тук, в нашия провинциален град, в частност в квартала ни, е не тъжно..., отчайващо е. Хората наистина вървят като сенки, непочистено, контейнери преливат, кучета скитащи... Спестила съм всичко това в стиха си. И въпреки всичко, продължавам да се надявам. Много ти благодаря за коментара. А аз ще се постарая, обещавам. 🥰❤
-
Дани, вече от няколко години коледния дух го няма. Златните витрини светят зловещо, без топлина, а хората се щурат в покупки не заради празника, а по някакво задължение. Надежда трябва, дано се стопли в човешките сърца. Защото смятам, че точно сърцата им са се свили на топка, очаквайки поредния удар. Да се надяваме!
-
В теб ми беше надеждата, Дани, нещо веселко. Но има и при тебе малко тъга. Но пък финала ще чакаме него.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
❤️ Мария, ти усети и правилно определи стиха ми като огледало на реалността. Причината не е в моето настроение, като цяло съм ведър човек. Виждам лицата на минувачите, виждам колко е тъжен квартала ни... Коледните празници ще внесат празничен дъх, сигурна съм, надявам се да е дългосрочно. Благодаря ти много!🥰❤
❤️ Скити, ще се опитам, обещавам, да разведя предколедните дни
Благодаря ви!🥰❤