Студът отдавна е превзел света.

Не му е нужна снежната стихия.

Потънали изцяло в битие и суета 

сърца отново чакат коледна магия.

Небето пали приказните си фенери.

Дали спасителна звезда ще се роди?

Надежда като малко зрънце зрее

и с жажда отброява оставащите дни.

Главите си привеждаме в смирение,

обзети от мисли за грях и покаяние.

Душите отново търсят път за прошка 

за всяко нанесено от тях страдание.

И всичко сякаш ражда се наново,

ден първи на Велико сътворение,

но в мен е някак много неспокойно

и ме човърка измъчващо съмнение.

Ако днес пред нас смирен застанеш,

надежда давайки със истински слова,

дали отново няма пак да те разпънем,

с предателство да прободем плътта. 

Не зная, Господи, но силно вярвам в теб!

С нас носиш към Голгота всеки кръст,

а любовта ти вечно жива и прощаваща

помага ни да бъдем дух, не само пръст.