Всеки допир с теб е болка,
като въглен ме гори...
та си казвам
"Стига толкова"
"Стига" казвам, но уви...
Все по още малко искам
и така, съвсем сама
сол във раната си сипвам,
после нощ след нощ не спя...
Не тъжи, ще оцелея.
Правила съм го преди.
Пак ще мога да се смея; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up