Искаш ли в съня ти полека, когато спусне се нощта, да дойда аз по лунната пътека и да остана с теб до сутринта?!
Искаш ли когато вятъра завее в прегръдките ти да се озова... Искаш ли като славей да ти пея, когато разцъфва всичко пролетта?!
Искаш ли да ме целуваш, както пясъка морския бриз... Искаш ли до забрава с мен да танцуваш, да съм силно желание и малък каприз?!
Искаш ли да правим замъци по брега и като деца по полето усмихнати да тичаме... Да се целуваме дълго с теб под дъжда... Искаш ли вечно така да се обичаме?!
Искаш ли когато паднеш да те изправя и когато си щастлив да съм до теб... Искаш ли от светът ти рай да направя, а от живота ти голяма пита мед?!
Искаш ли от най-сладката захар да опиташ, да бъде вълшебен всеки твой ден?! Поглеждам те в очите и неволно питам: "Ще се омъжиш ли за мен?"...
Красиви думи, но е твърде нереалистично за изпълнение, Ради! И все пак това е твоето предложение за брак.
Но пък "Искаш ли когато паднеш да те изправя..." ми допадна много.
Благодаря ви!
Каквото и да кажа за този стих ще бледнее, но безспорно това е един страхотен еталон за такова предложение! Предложението за брак трябва да е един прекрасен увод към съвместния живот, който предстои на двамата влюбени! И вместо мъжете да се чудят къде да заровят пръстена или как жената да не го глътне, много по-добре може да се измисли нещо, което далеч да не бъде толкова банално и правено от много други хора, точно като моето предложение за брак!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.