Много скоро ще тръгна боса.
Ще сплета синевата на плитка.
Ще приспя всички остри въпроси.
Ще приличам на маргаритка.
С ято птици ще станем дружина.
Ще ме радва гласа на щурците.
Тайни сто ще шепти раковина,
нейде там, на брега до скалите.
Ще флиртувам със слънцето бяла.
То ще мига с клепачи от злато.
Като праскова дръзко узряла
ще обичам пак моето лято.