Mar 1, 2016, 10:33 PM
Предостатъчност
Мислите ми, като пакостливи котенца,
разплитат кълбенца с желания тайни.
Няма сън. Пак под тънката нощничка
пъхвам ръката си. Влага издайна
и трескави пръсти, които я пият,
но това утоляване, вместо доволство,
носи два пъти повече жажда неистова
и пронизваща тялото сгърчено болка.
В конвулсии се мятам, сграбчила нищото,
сякаш ще стигна донякъде, някога.
Сякаш рисувайки сцени неистински,
насищам ума. И плътта. И душата.
И вместо спокойствие, идва вината,
че пак съм невярна. Първо на себе си.
Че пак с празнота омърсен е кревата.
А аз - още повече неудовлетворена.
************************
Това не е акт. А реал на самотника,
принуден да се "самозадоволява"
при всяка потребност в живота му.
Обич моя, присъствието ти ме спасява!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Влязох в "рамката". Не мога или не искам да изляза. Що пък да не поостана. Питам се де, само себе си. Алтер-а ми да млъква там... Накъде сме без да задоволяваме и плътта и душата... Докато плътта крещи, душата да си гледа етера и да не се оплаква. Има и сухи местенца.
-
А не трия, не редактирам и редовно противопоставям, както и практикувам 18+ независимо от сезона! Само понякога съм временно или постоянно недостъпна. Абе, върви, че ме разбери!
-
Кво да го коментираш, Вал? Природа
-
Раде, не е тайна, че обичан от мен похват е противопоставянето. Нееднократно показвам всичко онова, което "съсипва" сърцето и на този фон правя обощението колко съм богата с любовта си! В този смисъл "Предостатъчност" не прави изключение! Описвайки един плътски акт, излизам извън неговите рамки, защото "само"-то само по себе си е страшно, независимо дали става дума за обслужване на телесни или духовни потребности! Слава Богу, далеч съм от това!
Благодаря ти!
Ани, дотук в коментарното поле никъде не заех позицията на редактор, а само на автор, под чийто текст се разразиха емоции, които правя опити да туширам. Може би ще се наложи да излезе toxin...
В навечерието сме на Националния празник на България! Предлагам да оставим това стихо на мира! -
Четох, четох и не разбирам защо толкова хора се правят на "ощипани"! Какво толкова се е случило и защо не видите основната идея? А тя е именно - самонаказване със самота. Една невъзможност да се случи любовта...Поради причини, които си знае "лирическата" и които по-скоро спасяват нещо друго. А че навлиза в едни изключително интимни води - ами това си е нейно право, на автора. Въпрос на смелост, въпрос на индивидуалност и разкрепостеност. По-морално ли е да се публикуват бездарни глупости, отколкото нещо наистина дълбоко интимно, поднесено по небрутален начин?Аз не намирам нищо нередно!
-
timudjin, помни какво си обещал - "и го напускам"! Ако беше вързал моите думи с твоите, нямаше да задаваш подобен въпрос! "на мен са ми се явили някакви стиховидения, от които се мъча да се отърся" - " няма да се отърсиш скоро". Ще допълня само, че когато аз се опитвам да се отърся от нещо, не се връщам по пет пъти там!
Ани, благодаря ти! Сори, че беше замесена така!
Людмиле, ти зае една истинска мъжка, достойна позиция! Би трябвало да се чувстваш всякак друго яче, но не и гузен! Благодаря ти!
Белла, колкото и да е странно, на редакторите са забранени много неща, поне от съвестта им! Затова и мисля, че твърде много обяснения дадох тук, така че редно е да спра с дебатите! Харесал-нехаресал, всеки решава за себе си! Благодаря ти за мнението!
Любов, нали знаеш, светците са по иконите. Оттам нататък всички са "ощипани моми". Още веднъж, благодаря! -
Аз не съм от тези... гнусливите. Нямам и повод да се чувствам така след прочита на това стихо. Може би, съотнесено към реала, би трябвало да се чувствам гузен като мъж, но в никакъв случай повече, отколкото мнозинството мои събратя. Имам основание да го твърдя, но няма да представям доказателства.
Мастурбацията може да е непълноценен акт, но жените го правят „по-чисто” влагайки в него много повече душевност, сравнено с мъжките „поклони пред бог Онан". Това сравнение не е обвинение, а само въпрос на същностни различия при двата пола.
Самото стихотворение може да има еротичен привкус, но е Драма. Последният ред казва предостатъчно, за да бъде разбран смисъла в написаното.
Донова, не ме изненадваш. Изненадаха ме нечии реакции. Между другото... „под носа” на Админ, биват публикувани хиляди стихоплетства, в които истински пошлото присъства съвсем осезаемо. Как ли се случва?! – Нямам друго обяснение: Редакторите са виновни! -
В полунощ пуф! магията ще изчезне и стихото ще стане тиква Как мислиш, Светле, една червена точка дали ще го спаси
-
Лелеее Танче, к'во става тука? Бързо слагай +18, а аз ще се върна тук към полунощ (ще изчакам да заспят децата)
-
Не, разбира се! Както вече казах, всеки е свободен да изразява мнение, нали затова живеем в демократична страна! Важното е, различните мнения да се уважават, както и спорът да не се превръща в самоцел. Ако всички бяхме еднаквомислещи, най-малкото щеше да е скучно!
Уверявам ви в едно - ценя до един потребителите тук и идеята да превиша правомощията си или да обидя някого е последното, което ще ми мине през ума! -
Благодаря!
Метафората ми ви е погнусила, за което безкрайно съжалявам! Разбира се, "всеки е прав за себе си" и аз уважавам мнението ви! Но ще се въздържа от по-нататъшни дебати, така че, ще ви помоля и вие да го направите! -
Нещо не схващам, г-н Станков, помогнете ми!
1. Имате нещо против сайта?
2. Питаете ненавист към екипа?
3. Чувствате се лично засегнат от изявлението ми, че имам право на авторова свобода?
4. Убедили сте се по някакъв си свой начин, че отношението ми към хората тук не почива на уважение?
5. Мислите, че произведение, което е публикувано в сайта е далечно и недостижимо за Гугъл?
6. Убеден сте, че не стоя зад написаното си и поради тази причина съм го мушнала дълбоко из дивата интернет провинция, за да не стане достояние на интелектуалците?
Помогнете ми, моля! -
Кольо, имам право да пиша както си искам и мога да те уверя, че се съобразявам единствено с личната ми нагласа и желания!
Ти, от своя страна, имаш право да наречеш стихото както пожелаеш, да кажеш каквото мислиш и не на последно място - да не го четеш! -
Ама така да ме кефите!
Храбреци!
Апропо, Любоff, въпросният редактор моменталически ще бъде докладван където си требе! -
За да няма
душевни терзания
и да редим епитафия
щом се явят пакостливите котенца
събери за добро двама самотника.
Смело!Поздрав от мен! -
-
И аз така. По принцип...
-
Харесах.
И по принцип харесвам. -
Две смели момичета! Как да не му стане приятно на човек да ви види!
ЧБМ, Елица! -
Един скрит драматизъм...И не е лесно да се пише за това.
ЧБМ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Късметецът ти такъв, Вале! Споко, напролет нещата се оправят!