В деня е самотата
на слепия творец.
Все странстващ, без утеха,
нестигайки далеч,
се блъска и реди
в тълпите от глупци.
Нощта му е убежище,
поне е мрак за всеки.
По-тиха и спокойна
от звездните пътеки.
Дали го приютява, обаче,
е загадка.
Навярно всеки сам е,
когато е извадка.
15.11.2009г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.