Ковиде, Любими мой,
откъде се появи?
Цяла нощ топиш ми лой
и във форма ме държиш.
Мисля днес да те сразя,
несломим ми е духа,
май удари на скала,
гащите ще ти сдера!
Само с ластичките, брат,
бели като лански сняг
ще обяздя твоя врат,
за да срещнеш шута ляв.
Текне ли сопола гъст,
щом препускаш с тръст към вас,
спомняй си, че Плевел луд,
пак те чака за лобут.
© Силвия Илиева All rights reserved.