„Твърде рано е още!” – шепти Февруари
и намръщено гледа снега.
Пролетта е далеч, но ей-там минзухарите
се усмихват напук на студа.
А пък аз до прозореца тихо седя
и загърната в шал от мечти
капчиците топящи броя ли броя...
(Стигнах май до хиляда и три.)
Чакам някакво бяло предпролетно чудо
самотата във мен - да разпръсне.
Онова странно чувство, красиво и лудо
във сърцето ми пак да възкръсне. ...