Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат...
Към погибел светът ни върви!… На войни, на омраза привикнал.
Кой Закона небесен руши? Кой краде радостта и покоя?
Ти ни гледаш, Всевишни, мълчиш… Но последната дума е Твоя!
Албена Димитрова
10.04.2022.
София.