Emalda (Ванина Константинова)
65 161
Dec 3, 2014, 12:49 PM

Предреченост 

  Poetry » Love
912 0 8

Предреченост

Разкъсах и последната ти обич... в споделеност те заклех,
разнищих същността си във плътта ти... сластно те поех,
тих, покорен и безропотен... жертвено във дивото те сплех,
обяздих жаждата в страстта ти... и тебе клетвено те взех.

Разкъсах себе си, през капките в кръвта ти клади палих,
пиех самотата твоя, съдбата ти поех… с нежности те галих.
Съших се в теб, отчаяно да върна, предреченост, една съдба
препускала с вечността, скършена в съдраните останки от вина.

Разкъсвах се... наново те зачевах... сплетени в лепнещата самота,
помяташе ме с вик в спънати пътеки... загръщах те във топлина,
оплитах те в косите си, проклевах те... прилепчивата ни съдба,
и сбирах цялото от късове начупени… извехнали цветя.

Разкъсвах се, препусках с ветровете, с мойта в твойта свобода…
и тихо се стаихме… вихрени в пиляната съдба.. разкотвени в нега,
в хаоса на Абсолюта… разронихме се в брегове- стърнища,
в бездната, скована в ледове… тлеещи души сме в пепелища.

© Ванина Константинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Градивната критика често е полезна. Особено когато е отправена именно с такава цел и когато е подплатена с (научни) аргументи, не само със субективната сензитивност на критика. Проверете си пощата.
  • *** Благодаря ти, Кръстина за съпричастието.
    *** Благодаря ти, Мисана, както винаги си усетил нишката на "погледа ми" за Любов и разкъсващият душата край.
    *** Здравей, Октомври, широка душа съм и приемам безболезнено критики, когато са градивни. Отношението ми към Урунгел е продиктувано от други мои наблюдения, коментари му винаги са с ироничен и заядлив подход, не само тук. Колкото до това как "изглежда" и как се е нарекъл... погледнах какво е творчеството му. Психологията "казва", че подобни, съществуващи като фантоми, избиват нараненото си его, което в реала не се случва, "навика му е да "шари" по страниците и да "плещи" негативизъм, съжалявам за махленският език, но явно сме на седянка в импровизиран чат.
  • Странното е, че и на мен чатът ми допадна доста
    И аз не мисля, че критиката на Урунгелов трябваше да се възприема по този начин, тъй като всеки има право на мнение. И реакцията беше безсмислена. Особено за това, че нямал снимка и име. Първо, сме тук за да се покажем с поезията си, а не с лицата си. А и достатъчно показваме лицата си чрез думите си. И това, че слагаме по 2 имена прави ли ни по-истински...
    Колкото до текста не мисля, че има смисъл да си изказвам мнението, понеже ще се окаже непоискано
  • Гери, аз нямах предвид поезия, а това по-долу за кой е некадърен, смешен, мъж-фантом и други такива неща Понеже все едно всеки негативен коментар се прави единствено от злоба И според мен няма място за такива неща в поезията, но тук стана така, че се пренесе на лична основа
  • Здравей относно коментарите по-долу не мисля, че Урунгел или Гери са искали да кажат, че са в мисълта или душата ти, както се изрази, или че казват, че в стиха ти няма чувства, а по-скоро коментират художествената му стойност като литература. Ако бяха просто хейтъри и искаха да ти оцапат профила, щяха просто да ти лепнат две двойки колкото да ти падне оценката без да изказват мнение. Те не са го направили, а просто са казали какво мислят. И не мисля, че това, че някой е изказал мнение, което не е като твоето, го прави не-разбиращ, некадърен или смешен. И е нормално на едни да им хареса, а на други не. Наистина не го приемай толкова навътре. Не казвам, че не трябва да отвърнеш или да се защитиш, но... не знам... просто не е този начина.
  • "в хаоса на Абсолюта… разронихме се в брегове-стърнища,
    в бездната, скована в ледове… тлеещи души сме в пепелища."

    Апокалиптичен финал на една голяма и изстрадана любов. Такъв трябва да бъде финалът на всяка истинска любов - див и отчаян и твоето чудесно стихотворение, Ванина, ми доказва за сетен път това, възприето като вътрешна моя позиция, убеждение. Защото всичко останало е казано от големия френски писател Виктор Юго в романа му "Парижката Света Богородица":

    "Всяка голяма любов завършва трагично - или с раздяла, или с брак!"

    Поздравявам те за помитащата душата любовна поезия, която пишеш!
    Най-висока оценка от мен!

    П.С. Не обръщай никакво внимание на Урунгел Урунгелов. Той обича да менторства и да се изживява като литературен критик и философ от АОНСУ. Добре ще е, ако поне му плащат за това. Защото приближава Нова година и при подобна хиперактивност е възможно и премия да му отпуснат.
  • Parole, parole, parole...
  • Уникален, силно въздействащ и докосващ сърцето стих,
    посветен на любовта и още нещо... Стих, който съдържа послание
    за истината на сърцето избрало стръмната пътека на любовта, сърце,
    което безброй пъти е умирало и възкръсвало в името на любовта,
    сърце подвластно на една съдба, която е "препускала с вечността,
    скършена в съдраните останки от вина", едно истински обичащо сърце,
    което може дръзко да изрече "сбрах цялото от късове начупени..."
    Оригинални, автентични, много силни и стилни метафори!
    Поздрави за талантливо сътворения стих!
Random works
: ??:??