Всяко твое движение
на колене без дъх ме оставя,
всяка дума от твое изречение
в безумна сладост ме удавя,
всяка твоя милувка
райска наслада ми носи,
след всяка твоя целувка
душата за още проси.

Но когато тръгваш си от мен
и оставяш ми тъгата само,
самотна нощ, самотен ден
и спомен от чуждо рамо.
Накрая изгубвам се в далечината
с за сбогом махаща ръка,
оставаш сама със тишината,
вместо усмивка - блещукаща сълза.