Jul 23, 2008, 9:42 PM

Предсмъртно откровение 

  Poetry » White poetry
798 0 17

Острие...

и две треперещи ръце,

избиращи между разум и сърце...

Моля те,

не ми казвай причините.

Нищо няма да ме спре...

Липсите,

от тях умираме

с всяко раждащо се слънце...

Кръговратите

са по-силни от молитвите.

Разминават ни се минутите.

Страдаме,

а сами го избрахме,

да не се наситим с болките.

И още,

както пеперудите изгарят си крилете,

умират, любейки се с пламъците...

Дяволе,

преди края целуни ме.

Лудите са най-щастливите...

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??