Sep 5, 2008, 1:22 AM

Представата за обич ми е жалка. 

  Poetry
801 0 17

Нали се влюби.

Колко още да ти дам?!

Във шепите

случайно ми хартиса

душа на прах в светен тамян.

Присъда за умиране ми писа.

 

 

А аз от злоба я изпепелих.

Не спрях.

Признах си,

че обичам да съм жива.

Обичам да владея. Да не спя.

С любовните ти думи

се маскирах.

 

 

И ти се влюби.

Колко мога да ти дам?

Целувка механична

от учтивост.

Дори да те погледна ще е грях.

И грях е, че не мога да се спирам.

 

 

И е лъжа.

А колко мразя да се лъжа.

Когато се разплакват всички бездни

в сърдечни интервали оглушават.

Любовните импулси звучно чезнат.

 

 

А ти се влюби...

Повече не мога да ти дам.

Представата за обич ми е жалка.

Светът, Вселената и Слънцето...

дори да ме обичат ми е малко!

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??