Представи си, че всичко е минало
и че утре е ден като вчера.
Представи си, че днес ме е нямало
в твойта топла и бяла постеля!
Как се чувстваш? Уви, некомфортно.
Без любов да живееш е празно...
Да сглобяваш трошици нищожно,
на събрани останки от вятър.
Добре! ОК! Доволен ли си вече.
Накара ме във тебе да се влюбя.
Сега върви! Отивай си, човече,
нали навънка те очаква друга.
© Анета All rights reserved.
Поздравления за хубавия стих