Представи си...
Тъмно е и тихо... някак страшно тихо...
Аз сядам на леглото ти – във края,
не искам да те будя... така си се усмихнал...
какво сънуваш в този миг, не зная...
Не искам да те будя... как дишаш виждам леко...
по плавните полюшвания на завивките...
Ето това, помни, му стига на човека -
да знам, че дишаш – простичко - че има те...
Представи ли си...
Тъмно е и тихо... някак страшно тихо...
Аз сядам в края на леглото... ...