Представите разпадат се напълно.
Душата ми миражите кълве...
Животът от животно е погълнат.
Представих си, че още съм дете.
Представих си, че моите неволи
се лутат из треви от самота.
Ще може ли за помощ да помоля?
Ще мога ли дворци да изградя?
Дворците са поредната надежда,
че болката в душите ни ще спре.
Заблудата на радост ни изглежда.
Тя право ни отвежда към море. ...