Jan 15, 2009, 2:57 PM

Представление. А сцена е душата 

  Poetry » Phylosophy
592 0 1

Давам ви цялата свобода.
Ваша е сцената, мили актьори.
Играйте се. Лейте слова.
Вдигнах завесата. Готови!?!

 

Няма място за страх.
Освен... от самотата.
Някога актриса бях.
Бе и в мен душата...

 

Но нека не говорим за мен.
Сега са вашите минути слава.
Безброй сърца са във плен...
чакат поредна брилянтна изява.

 

Гръмки аплаузи. Тържество...
Още! Повече! Жажда!
Алчност в висшето общество.
Но липса у вас се поражда...

 

Къде е вашата публика!?!
Защо е залата празна...
Мълчи ли тази блудница?
Иде самотата омразна.

 

Искате да говорим за мен!?!
Примирение ли е това!?!
Моята душа изчезна съвсем.
Търсите нея? Или греша!?!

 

***

 

Затворих очи и помислих.
Гнева и грима си почистих.
Начертах идеята следна
преди в огледалото да погледна,
защото видях предсказание -
тя е поредно наказание.
На актьорите Аз-ът ми ще прости,
но на себе си... Дали...

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Кат,да прости? на теб? Добротата се прощава лесно Остави ги актьорите с тяхната минутна слава...Поздрави! Определено един от най-силните ти...
Random works
: ??:??