Така ми е предсъботно... и палаво...
А беше ми се стегнала душата...
Едни и същи дните се търкалят
и всеки ден е като обич кратък.
И всеки ден е страшно депресиращ
с еднаквите събития и хора.
От взрив на безлюбовие умираш....
От прилив на мълчание - говориш.
Сега ми е предсъботно! И шарено!
Очакването прави ме щастлива.
Оранжева е есента! Запалена!
И аз усещам, че съм жива, жива!...