Jun 11, 2018, 11:03 PM

Предумишлено убийство... В 3 сутринта... 

  Poetry » Humour
519 3 19

Безсънието бавно ме убива.
В главата ми пухти  товарен влак.
Със писък огледалото се скрива:
–  Ау, иде тая кукумявка пак...

 

А как дълбоко спях, гората хвана
и няма да се върне, вече знам.
Тя- Спящата красавица пристана,
на вещер някакъв, живеещ там.

 

По цели нощи в тъмното се вслушвам.
Наспя ли се, ще бъда като нова.
Сега сънувам будна, че удушвам,
онази, дето ме нарече Сова...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??