Не се увличай. Не докосвай
Оголените ми неврони!
Не се забравяй! Не прахосвай
И чар, и сили милионни.
Недей! Тук не е безопасно!
Тук всеки миг избухва пламък!
Защо рискуваш тъй ужасно?
Недей! Ще те превърна в камък,
В безжизнена студена маса,
Безжалостно и без съмнение!
Предупредих те!
***
Не ми е сила да обичам,
А само да руша. И чувства
Не мога да изпитвам страстни..
Макар и пламък съм, но пуста,
Сърце от камък, вени празни...
© Антонина Иванова All rights reserved.